Каня ви с обич на спектакъла си "Елада Пиньо и времето" на 30 октомври от 19 часа в Народно читалище "Наука-1870". Входът е без билети.
От години се готвя емоционално за тази среща. Много кураж ми трябва, защото ще играя и за хората, които вече безвъзвратно ги няма там - майка ми, баба ми, дядо ми - хората, които бяха моят космос, които ме учеха да обичам и на които дължа любовта си към живота и света.
Вече повече от 40 години живея извън България и когато ме питат какво е за мен У дома, въпреки че съм родена и израснала в София, казвам че е Троян. Когато ме питат какво е за мен Родина, казвам, че е къщата на баба и дядо на улица „Левски“ 155, принудително съборена, но кървящожива в мен с черешата в двора, трендафила до портата и пейката пред нея, вировете на Попешка, люлките на Капинчо, сливовите дървета на Дрянското, ябълките на Цоневското, мирисът на сено на Балабанското, тепавицата и шумът на дарака на Миревското, шадраванчето на площада, старите къщи, надвесени над реката, телефонните кабинки в пощата и проточеният глас на телефонистките: "София, обади се на Троян, моля" - от седемдесетте, налъмите и тасчетата потракващи в старата баня до реката, въженият мост, захарното петле, купено на панаира, Тотото, където, вече станала на шест, аз подпечатвах фишовете, сладкарница "Роза", където спираше автобусът и пред която ме посрещаше дядо ми, целият сегашен и изчезнал свят на Троян - мястото където винаги бях и съм щастлива и безгрижна.
Мястото, което за мен беше сигурност, топлина и утроба на обичта. И мястото, където винаги се връщам. Място, на което дължа всичко истинско в живота си.
Ще се радвам, ако дойдете да бъдем заедно в един свят, в който ще ни пренесе музиката на Николай Иванов ОМ и магичните думи на Керана Ангелова.
За мен ще бъде чест да играя и гостувам на тази сцена, на която е играла и гостувала майка ми Лиляна Кисьова заедно с Минко Босев и Мими Балканска.
Ще бъде чест да играя за вас, които ви има и за тези, които ги няма. В моя Троян!
*Снимката ми е правена във Фотото в Троян. На нея съм на три. И дълбоко в себе си продължавам да съм на толкова.
Габриела ХАДЖИКОСТОВА
