Марина Ангелова – Гонзалез е родена във Велико Търново през 1990 година. Завършва Националното училище за приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в Троян със специалност “Керамика”, след което продължава обучението си в Националната художествена академия в същата специалност. Живяла е няколко години в Лас Вегас преди да се премести в Ливорно, Италия, където е и до днес.
Първата самостоятелна изява на Марина Ангелова-Гонзалез в България беше открита при сериозен интерес на 6 февруари във Велико Търново, съобщават медиите в старопрестолния град. Събитието се организира от ТАМ - пространство за срещи, събития и изложби, и куратора Мартина Йорданова като част от проекта „1m2 изкуство“*, който представя артисти от съвременната българска и международна сцена в рамките на пространство с площ от около 1 кв.м. Вдъхновена от концепцията за „white cube“ (бял куб), инициативата дава възможност на млади и утвърдени автори да покажат свои творби в една нестандартна изложбена среда.
За себе си Марина твърди, че е автор, който работи в областта на функционалната и нефункционалната керамика. Подходът ѝ на работа е експериментален, като често тя обръща гръб на традиционните керамични техники. Вярва, че присъствието на четирите основни елемента (земя, вода, въздух и огън) трябва да балансира във всяка нейна творба.
Възпитаничката на НУПИ – Троян, се вълнува от връзките между елементите и техните уникални комбинации, които съществуват както в керамиката, така и във всички нас. Изследвайки присъствието им в глината, тя осъзнава свързаността си с природата, която за нея е постоянен източник на вдъхновение.
За „1m2 изкуство” Марина Ангелова – Гонзалез представя керамичната инсталация “Сливане”, която е изградена чрез инкрустиране на контрастни по цвят пластични маси. Тази техника има различни имена по света – Agateware (Англия), Nerikomi (Япония), Neriage (Франция) и т.н. Твърди се, че името Аgateware произхожда от приликите, които носи с камъка ахат, което е и най-популярното наименование. Фокусирайки се върху глината като форма, цвят и фактура едновременно, Марина се увлича от широкия диапазон‚ който ѝ осигурява тази техника.
Използва три цвята – червено, бяло и черно. Червеното резонира с нея самата, тъй като червената дива глина е от родното й място, с. Габровци, а бялото и черното отразяват баланса между двата полюса, живеещи вътре в нея. Формата на творбата е също заимствана от живата натура – опит за кръг, опит за цялост, устойчивост, хармония, уют или женско начало.
* Проектът е подкрепен от програма „Визуални изкуства” към Министерството на културата.
