Музей в Скандалото разказва за способностите и духа на предците

Доц. ст.н.с. Борис МАРИНОВ
Музеят в махала Кованджиите, с. Скандалото, е открит за посещения през 1999 г. в родната къща на баща ми Лазар Маринов Недялков. Събраните от мен и брат ми Димитър над 1200 експоната са аранжирани в три помещения.


Ако искате да посетите музея и едновременно с това да отпочинете чрез дозирано физическо натоварване в чудесната скандалска природа, не мислете дълго и не отлагайте, а тръгнете.
От черквата „Св. Арахангел Михаил” в с. Скандалото, построена през 1870 г., вървете на изток по единствения тук селски път. Той е трасиран още през турско време и достига до с. Млечево (общ. Севлиево). Ако закъснеете с тръгването, знайте, че летните горещини тук не се чувстват остро, тъй като високите букаци засенчват като в тунел пътя. Ваши ориентири при движението са мостът с железните парапети в местността „Колюва лъчка” и пресичането на Кованджийски дол по брод с 4–5 камъка или по желязно мостче–леса. Оттук до края на маршрута остава да направите 250 крачки. Финалните ви усилия са двадесетина метра изкачване по покрит с червена глина път и излизате на кръстопът.
Ако погледнете вляво през широката порта от четири хоризонтални пръти, ще видите равен тревист харман, на който дядо Марин Недялков е вършеел с диканя отгледаното с упорит труд жито. Малко по–навътре, над каменния ограден дувар, се вижда къщата с музея – вашата цел. А официалният вход е от малка площадка на две нива с пейка, масичка и борови трупчета вместо столове. На стената ще прочетете: „Тука поседнете и добре си починете, моля!”, а от окачения до вратата термометър може да се ориентирате на слънце ли да седнете или на сянка. Не си гледайте часовниците, за 25 минути спокойно ходене сте направили 2200 крачки и сте преодолели само 55 метра разлика във височините. Сигурно си мислите, че се намирате високо в Балкана. Не! Това е вълшебството на родната природа.
Още тук ще научите, че за да се спасят от безчинствата на турците, кованджийците (през 1924 г. те са 106 души) си построяват по планинските склонове къщи - общо 25. Постепенно се приспособяват към природните и битови условия, създават многолюдни семейства и успяват да оцелеят.
Започваме да разглеждаме музейните експозиции. Екскурзоводът съм аз. Основният и най–голям музеен експонат е самата 200–годишна къща. Мои проучвания разкриха 16 специфични характеристики: че е построена без да се копаят темели; че над дебелите каменни зидове на приземния етаж стените са плетени от гъвкави клони и от двете страни са измазани със смес от глина и оборски тор; че не е използван нито един железен пирон, а само дървени шишове; че дебелите дълги греди и мертеци са дялани много прецизно с брадва и т.н.
Най–голям е броят на експонатите в източното помещение. Тук няма никаква бутафория и изкуствени ефекти. Колкото и да се взирате по рафтовете и по пода, няма да откриете лакирани, боядисани или подобрени предмети. Всеки уред, пособие, инструмент е представен във вида, в който е употребяван.
Експонатите впечатляват със своята форма, начин на употреба, остроумния замисъл на детайлите: железните котки за цървулите, прегъващата се дървена подметка на обувките, керамичните къси водопроводни тръби, камината в собата, използвана за отопление, осветление, готвене, а вградената пещ - за печене на хляб. Умивалникът е на сайванта и представлява наклонена навън каменна плоча с окачен на гредата над нея керамичен ибрик. Пестенето на водата е издигнато в култ, тъй като до тук тя достига с два котела, окачени на кобилица и донесени на рамо по неравните пътеки.
Ако се съсредоточите, ще откриете колко находчиви са били нашите предци като „кръстници” на създадените от тях потреби. Някои имена разкриват предназначението на предмета (веялка, трошачка, пърлячка, роначка), а други носят име на животното, на което приличат (гущер). Значителен е броят на експонатите, чиито имена са съвсем непознати: диканя, паламарка, павурче, дайма. Те най–често пораждат въпросите: „Това какво е, за какво служи, как е направено?“
В другите две помещения са изложени оригинални документи от учебното дело в този край през целия му период – от 1859 до 1970 година. Особен интерес представляват летописната книга, албумът с характеристиките и снимките на учителите - общо 111, учебниците, тетрадките, свидетелствата и др.
В музея могат да се видят уникати на твореца Природа и богата колекция от спортни съоръжения за алпинизъм (в т.ч. и от алпийската експедиция „Еверест ’84“), фехтовка, лека атлетика, ски, ориентиране и др. Тук може да се снабдите и с липсващи на книжния пазар книги за туризъм, височинни експедиции, пътеводители за Рила, Пирин, Стара планина, Ком–Емине, националните туристически обекти и др.
Изложеното в музея неусетно пренася любознателните посетители в далечното ни минало и позволява да оценим способностите и духа на нашите предци. Интересът към музея се повишава и само през втората половина на 2019 г. той бе посетен от над 160 български и чуждестранни туристи. Скъпи гости бяха и музейни работници от Музея в Троян, на който с брат ми дарихме 50 избрани от тях експонати.
Музеят в Кованджиите е отворен от м. юни до първи сняг. Заповядайте!

Споделяне

Контакти

Издание на "ОБЩИНСКИ ПАЗАРИ" ЕООД

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА:

Град Троян, ул. "Опълченска" № 1А, ет. 2

Главен редактор: Румяна Моканова

Телефон: 0886 911 259

E-mail: tr_glas@mail.bg / tr_glas@abv.bg

Община Троян

Официален сайт: www.troyan.bg

Туристически портал:

https://visit.troyan.bg

© 2024 Вестник "Троянски глас"