Полковник инж. о. з. Лъчезар Марковски, бивш началник на Военния географски център: Носих пагоните с чест и отговорност

- Полковник Марковски, наскоро изпълнихте 60 години. Беше ли кръглата годишнина повод за житейска равносметка и ако Да – каква е тя?

- Роден съм на 2 октомври 1962 година в Троян. Юбилея си чествах с моето семейство, близки, роднини и с моите истински приятели в емблематичния ресторант „Троян Плаза“. Кръглата годишнина беше повод за житейска равносметка. Мога да споделя, че през годините успях да съхраня всички добродетели, в които са ме възпитавали моите родители - да бъда честен, скромен, отзивчив и откровен към хората, да защитавам своето достойнство, да отстоявам докрай своите позиции, когато съм убеден в правотата си. Учили са ме да помагам на хората с каквото мога и колкото мога. През годините изградих именно такава ценностна система. Винаги съм реагирал, понякога и остро, на деяния, извършвани от хора с противоположни на моята ценностна система възгледи. За близо четиридесет години с моята съпруга Диана успяхме да създадем едно здраво и сплотено семейство с две прекрасни деца - дъщеря ни Северина и сина ни Ивайло. И двамата завършиха висше образование, като дъщеря ни в допълнение има и две магистратури, редица следдипломни квалификации и курсове, отчислена е с право на защита на дисертация към Българската академия на науките. Семейна е и ни дари с една прекрасна внучка, Даная.

В професионален план смятам, че също постигнах значителни успехи. Завърших последователно четиригодишен техникум, Военно училище, Военна академия, Стратегически курс и редица други курсове.

Военната ми кариера продължи 33 години. Преминал съм през всички основни командни длъжности - от началник на полева геодезическа група, началник на геодезическо отделение, началник на Военнотопографска служба на Военновъздушните сили на Република България, началник на отдел във Военно-географската служба до началник на Военен географски център - Троян.

Повече от 37 години носих с чест и гордост пагоните и давах своя принос за издигане авторитета на Военно-географската служба и Военния географски център. През тези години съм бил честен, откровен и лоялен към моите началници и подчинени. Когато съм оглавявал дадена структура, съм се стремял да създам здрав и сплотен колектив, да помагам с каквото мога на своите подчинени, към всички съм се отнасял принципно, честно и отговорно.

На 1 октомври 2018 г. приключи моята военна кариера, през която извървях пътя от младши геодезист до началник на Военен географски център - Троян и от военно звание „лейтенант“ до звание „полковник“. Служих последователно във Военен картографски институт, Военна академия, Главен щаб на Военновъздушните сили, Генерален щаб на Българската армия, Военно-географска служба и Военен географски център. Първият ми работен ден бе на 1 октомври 1985 г., когато влязох първо в кабинета на тогавашния началник на Военния картографски институт полковник Николай Табаков, и точно след 33 години на 1 октомври 2018 г. бе последният ми работен ден. Като началник на Военен географски център излязох от същия този кабинет с високо вдигната глава.

Докато ръководех Военния географски център, организирах и проведох много посещения и срещи на различни нива, включително на министрите на отбраната Красимир Каракачанов и Николай Ненчев, заместник-министър на отбраната - доцент д-р Десислава Йосифова, областните управители - д-р Мадлена Бояджиева, Ирина Митева и Георги Терзийски, кметовете на Община Троян - Донка Михайлова, на Община Ловеч - Корнелия Маринова, на Община Априлци - д-р Пелов, народните представители - д-р Валентина Александрова, инж. Иван Миховски и Христо Гаджев, командирите на 61-ва Стрямска механизирана бригада, командира на 3-та авиобаза „Граф Игнатиево“ - бригаден генерал Иван Лалов, заместник-ректора на УАСГ - професор д-р инж. Славейко Господинов и декана на Геодезическия факултет при УАСГ - професор д-р инж. Елена Пенева.

Поддържал съм отлични взаимоотношения с всички ръководители на държавни структури в община Троян, както и с началниците и командирите на военни формирования от военните гарнизони в Ловеч, Плевен, Велико Търново, Карлово, Пловдив, Стара Загора и Асеновград.

Като началник на военен гарнизон „Ловеч“ съм организирал и участвал в срещи и мероприятия съвместно със Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на ветераните от войните и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.

- Казват, че след 40 години момчетата порастват и стават мъже. При Вас кога настъпи подобна зрелост? Какво си спомняте от това време и имаше ли външни фактори, които помогнаха за нея?

- При мен подобна зрелост настъпи в продължение на три етапа.

Първият етап бяха четирите години в Техникума по строителство и архитектура в Плевен, тогава едно от най-реномираните средни училища в града. Подготвяха ни за средни ръководни кадри в областта на строителството. В техникума имаше ред и дисциплина, ходехме на училище с униформи, стриктно се следеше за външен вид и опрятност. Изучавахме много трудни специални предмети, изработвахме сложни курсови работи, с много изчисления и чертежи, като всичко това постигахме с много труд, съсредоточеност, време и упоритост. Наред с това трябваше да се грижа за прехрана, отопление и други битови проблеми, което каляваше психиката на тези години.

Вторият етап бяха четирите години във Военното училище в Шумен. На 30 август 1981 г. започна моята служба там. Още от първия ден трябваше да свиквам с военните порядки. Нашата батарея беше смесена (първи, втори, трети и четвърти курс), което допълнително усложняваше и без това сложната обстановка за един първокурсник. Нашите командири, от различен ранг, бяха изключително строги, което още повече нагнетяваше обстановката.

Разпределението на времето за деня беше разписано по минути и се спазваше стриктно, редът и дисциплината бяха на най-високо ниво. Всичко това ми допадаше, тъй като аз съм отговорен и дисциплиниран човек. Но понеже трябваше хем да служим, хем да учим, внасяше допълнителни проблеми и дискомфорт в нашето ежедневие. Спомогна обаче за качества като чест, достойнство, морал, дисциплинираност, принципност, отговорност, издръжливост, взаимопомощ, екипност, които оформяха нашата ценностна система.

Третият етап беше от завършването на Военното училище и произвеждане във военно звание „лейтенант“ до около 30-годишна възраст. В това време трябваше да се доказвам и усъвършенствам в професионален план. Като началник на полеви геодезически групи трябваше да вземам самостоятелни решения и да се грижа за своите подчинени във всяко едно отношение.

Наред с професионалното ми израстване успях да изградя едно здраво и сплотено семейство с две деца, да изградя свой дом по стопански начин, да се грижа за моето семейство, и в известна степен за моите родители.

Преминавайки през тези три етапа считам, че до около 30-годишна възраст при мен се оформи подобна зрялост.

- Един от върховете във Вашата професионална кариера е в Троян – тук бяхте началник на местното Военно формирование – Военен географски център. С какви предизвикателства трябваше да се справяте?

- Със заповед № КВ-231 от 30 юни 2015 г. на министъра на отбраната на Република България бях назначен на длъжност „Началник на Военен географски център - Троян“ и повишен във военно звание „полковник“, като повече от месец дотогава бях временно изпълняващ длъжността.

Съгласно разпоредбите  на Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България, бях назначен и на длъжността „Началник на военен гарнизон „Ловеч““.

В продължение на 7 години заемах последователно длъжностите Главен инженер на Военен географски център и Заместник - началник на Военен географски център, съответно за 2 и 5 години. Около година замествах предишните началници на Центъра, така че имах опит при изпълнението на функционалните  задължения.

На 10 юли 2015 г. организирах тържествена церемония по сдаване и приемане на длъжността „Началник на Военен географски център-Троян“. Тази церемония за първи път се провеждаше по този начин, като на нея присъстваха много високопоставени гости.

През годините не се беше решавал един от най-важните проблеми в Центъра -  кадровия. Друг много сериозен проблем беше морално-психологическото състояние на част от личния състав. Някои колеги недобросъвестно изпълняваха поставените им задачи.

Ръководенето на Военния географски център е много специфично като процес, тъй като трябва да се спазват определени войскови порядки и да се изпълнява производствено-технически план.

Още от самото начало се опитах да реша някои от неотложните за решаване проблеми и считам, че успях. Като всеки човек и началник, така и аз имах някои недоброжелатели, които бяха на всички нива. Аз от своя страна през всичките тези години съм бил честен, принципен, отговорен, откровен и лоялен към моите началници и подчинени. Опитах се да създам един здрав и сплотен колектив и да помагам с каквото мога на своите подчинени. И в двете начинания успях до някъде, но и тук имах своите опоненти, от които понякога получавах незаслужени „удари под кръста“.

През 2016 г. се навършваха 110 години от създаването на Военния географски център и 62 години от предислоцирането му от София в Троян. Тържеството бе на 12 май, като от началото на годината започнахме подготовката. Изградихме паметна плоча и оформихме пространството край нея. Така засвидетелствахме своята признателност към създателите, ръководителите и служителите на институцията. Открихме плочата тържествено заедно със заместник-министъра на отбраната - доцент д-р Десислава Йосифова.

Голяма част от личния състав участва в подготовката, но имаше и колеги, които умишлено пречеха - и то на всички нива в йерархията на Службата.

На тържеството присъстваха много високопоставени лица от Министерство на отбраната, Българската армия и други ведомства и организации. Получихме над 60 поздравителни адреса и няколко почетни плакета.

Винаги съм подчертавал пред видните ни гости, че Центърът е с уникални възможности и технологии, а произвежданите геодезически и картографски продукти, в цифров и аналогов вид, са с много добро качество.

Всичко това съм го правил в интерес на Центъра и издигане престижа на същия.

- Как минават сега Вашите дни, какви са интересите Ви? Имате ли време лично за себе си?

- Със заповед на министъра на отбраната, считано от 2 октомври 2018 година, бях освободен от кадрова военна служба, поради навършване на пределна възраст за притежаваното звание „полковник“ и зачислен в резерва към Военно окръжие - Ловеч.

На 2 октомври 2018 г. организирах честването на 56-я ми рожден ден, пенсионирането ми и преминаване в резерва. Бях награден от министъра на отбраната с награден знак „За отлична служба“ - II степен, за офицери, за проявен висок професионализъм, инициативност и отговорност.

Дадох си няколко месеца почивка, тъй като последните години почти не бях ползвал годишен отпуск. През април 2019 година получих предложение да работя като регионален координатор към Агенция за сигурност. На тази длъжност бях до ноември 2021 година. Оттогава се занимавам със строително-ремонтни дейности на обекти, свързани с моето семейство.

След пенсионирането ми си мислех, че ще имам много свободно и лично време. Оказа се, че не е точно така. Ежедневно възникват доста на брой задачи, които да изпълнявам. Най-приятната от всички тях е да се занимавам с нашата внучка Даная и да я водя на няколко извънкласни занимания.

- Предполагам, че през годините сте се сблъсквали с човешката злоба и завист, с човешката подлост и лицемерие, с лъжата и слагачеството пред силния на деня. Как реагирате в такива моменти?

- Винаги съм реагирал, понякога и остро, на деяния, извършвани от хора с противоположни на моята ценностна система и морал личностни качества.

Злобата и завистта са вредни за човека, който ги изпитва. Понякога изпитвам състрадание към този, който си позволява да злобее и да завижда. За подлостта има и друга трактовка, че „с едната ръка те гали, а с другата ти забива нож в гърба“. За мен подлостта е много по-лоша черта от характера на даден човек от злобата и завистта. Лицемерието и подлостта вървят „ръка за ръка“ и взаимно се допълват. Веднъж изречена лъжа от даден човек, тя вече става и начин на поведение. Със следващите лъжи той вече се дискредитира окончателно и когато истината излезе наяве, доверието е загубено. Слагачеството пред силния на деня се проявява все повече и повече в обществото, но от опит знам, че този, пред когото го показваш, те преценява що за човек си.

През годините, придобивайки богат житейски опит, се научих много добре да преценявам този, с когото общувам, както и някои от гореизброените личностни качества.

- И в заключение, какви пожелания ще отправите в началото на Новата година?

- Живеем в трудни времена, изпълнени с множество кризи от различен характер. Пожеланията, които ще отправя към себе си, към моето семейство, близки, роднини, приятели и съграждани са за една здрава, мирна и щастлива 2023 година. Нека се сбъднат всички наши мечти и успеем във всяко едно наше начинание!

Интервю на Галя ЛАЛЕВА

Снимки: Полк. Лъчезар МАРКОВСКИ, личен архив

На снимките в галерията:

Полк. Марковски в кабинета си във Военния географски център (ВГЦ).

Откриване на паметна плоча във ВГЦ със заместник-министъра на отбраната доц. д-р Десислава Йосифова.

Честване на 60-годишния юбилей със семейството.

Пред картата на Република България.

Родният Троян на картата на Република България.

 

Споделяне

Контакти

Издание на "ОБЩИНСКИ ПАЗАРИ" ЕООД

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА:

Град Троян, ул. "Опълченска" № 1А, ет. 2

Главен редактор: Румяна Моканова

Телефон: 0886 911 259

E-mail: tr_glas@mail.bg / tr_glas@abv.bg

Община Троян

Официален сайт: www.troyan.bg

Туристически портал:

https://visit.troyan.bg

© 2023 Вестник "Троянски глас"