От години забелязвам, че Троян  все по-осезаемо се превръща в обичан град. И тази представа вече е в съзнанието на мнозина. Защо ли, обяснимо ли е това чувство само с хората, планината и реката? Възможно ли е едно лице да е нещо като лого, да обобщи растящия интерес и привързаност към града ни? Да, лицето е налице. И празниците, и делниците в Троян се случват с неговата благословия. Свенливо или завистливо трябва да изречем неговото име, тъй като то се е превърнало в нарицание за успеха на града ни. В умалителна форма, съвсем по нашенски и фамилиарно звучи така – Донка!

21 май, 17.30 ч. - Вечер с поетесата Надежда Захариева, Туристически информационен център – Троян.