Откриха римска крайпътна станция до крепостта „Состра“ край Троян

Археолози от Националния исторически музей (НИМ) под ръководството на проф. д-р Иван Христов през март и април проведоха спасителни археологически проучвания в обработваем земеделски участък, разположен на 400 метра южно от римската крепост „Состра“ на пътя Ескус - Филипополис.

Научен консултант на проучванията е проф. д-р Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, а финансирането - от Община Троян и Ротари клуб - Троян. Изследванията протичат чрез анализ на резултатите от въздушни снимки, последвани от теренни наблюдения и археологически разкопки. 

На терен в южната периферия на споменатия обработваем земеделски участък са документирани останки от антични сгради (ломени камъни, строителна керамика, цели и фрагментирани стенни тръби от хипокауст) след обработката на земята с цел подготовка на засяване на слънчоглед.

Този комплекс се забелязва много добре при заснемането на обекта от въздух при наличието на обилна влага на терена след стопяването на снега в началото на 2023 г. Констатирани са т. тар. cropmarks, свързани със задържането на повече влага върху зидове и други структури. Въпросните cropmarks са важен индикатор за наличието на заровени структури от Античността. Тези специфични белези на терена са в основата на развитието на т. нар. въздушна археология, която се фокусира върху разглеждане на обекти, които се виждат от голяма височина. В конкретния случай е забелязано голямо правоъгълно петно, което се откроява в обработваемата нива между кастела „Состра“ и раннохристиянската базилика в местността „Гергюва черква“. Геореферираните снимки показват пълно препокриване с геодезическите измервания на зони с концентрация на строителна керамика и деструкции от антични зидове.

Последвалите разкопки протичат на обща площ 290 кв. метра, като е открит голям комплекс, състоящ се от най-малко 9 свързани помежду си помещения, заемащи площ от около 1,5 дка. От южната страна на основните помещения е имало открит двор, застлан с настилка от речни камъни. От югоизточната и южната страна на проучвания обект е документиран ограден зид, който продължава извън обсега на заложените сондажи и очевидно затваря много по-голямо непроучено пространство.

В процеса на проучването на комплекса са открити бронзови монети, датирани от началото на II – средата на III век. Най-ранната монета е сестерция на император Траян. Следват монети с лика на император Антонин Пий. Най-късната монета е с лика на императрица Юлия Мамея, отсечена в римската колония Деултум (дн. с. Дебелт, Бургаско) през 235 г. Керамичните фрагменти са част от различни форми от съдове, използвани в бита на обитателите на комплекса: амфори, кани, подноси с релефна украса, паници, лампи. Открити са фрагменти от стъклени съдове, както и фрагменти от прозоречно стъкло. Покривната керамика е представена с фрагменти на характерните за епохата тегули и имбрици.

Западно от крайпътния комплекс са засечени следи от настилката на римския път, преминаващ пред източната крепостна стена на кастела „Состра“ в посока раннохристиянската базилика в м. „Гергюва черква“. Картиран е участък с дължина 1 км. На по-запазените участъци се забелязва ситуация, идентична с тази от непокътната настилка на римския път пред крепостта. Трасе на пътя с широчина 6,5 м е проучено до северозападния ъгъл на обекта. С подобна широчина са запазените участъци от римския път в района на Троянския проход.

Проф. Христов счита, че разкритият южно от кастела „Состра“ комплекс категорично трябва да се интерпретира като крайпътна станция - таберна (tabernae), която за разлика от т. нар. преториуми (praetorium) не е блестяла с лукс за гостите си, но определено е била свързана с обслужване на трафика по римския път. Епиграфски терминът е засвидетелстван в четири надписа от 61 г., открити в провинция Тракия (при с. Михилци, гр. Ихтиман, с. Белозем и с. Бучино). Разкритата крайпътна станция в околностите на кастела се явява втората по рода си след проучването на северната половина на преториума, разположен на 200 м североизточно от кастела „Состра“. Нейните размери подсказват, че вероятно тя е и основната такава, отбелязана върху Певтингеровата карта. Изграждането ѝ започва синхронно с изграждането на укрепения в съседство военен лагер на Втора матиакска кохорта около 145 г. Унищожена е в средата на III век от готите заедно с много други крайпътни обекти на пътя Ескус – Филипополис.

Откритието е изключително важно за древната история на Троянския край, защото за пореден път показва, че в долината на р. Осъм при троянското село Ломец от II до V век на площ около 6 кв. км се е развивало голямо селище с предполагаеми полуградски функции. Това селище до началото на XX век било именувано от местните жители като Троян хисар. Развитието на римския комплекс (укрепен лагер, ханове, култови постройки и отделни сгради) изглежда определя философията на развитие на по-късните селищни структури по горното течение на р. Осъм, какъвто е примерът с възрожденски Троян.

На снимките в галерията:

Пътна станция Состра.

Откриване на обекта след заснемане с дрон.

Ситуиране основите на станцията в долината на р. Осъм.

Работа на геодезистите.

Римски път пред крепостните стени на Состра.

Трасе на римския път в Троянския проход.

Снимки: Проф. д-р Иван Христов

Споделяне

Контакти

Издание на "ОБЩИНСКИ ПАЗАРИ" ЕООД

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА:

Град Троян, ул. "Опълченска" № 1А, ет. 2

Главен редактор: Румяна Моканова

Телефон: 0886 911 259

E-mail: tr_glas@mail.bg / tr_glas@abv.bg

Община Троян

Официален сайт: www.troyan.bg

Туристически портал:

https://visit.troyan.bg

© 2024 Вестник "Троянски глас"