ВОЙНАТА И ЖИВОТЪТ
Насъскват подло и подмолно демоните на раздора
сърца срещу сърца, изправят хора срещу хора;
насъскват градоносните стихии на войната
срещу живота разцъфтяващ, срещу мира и тишината.
Настръхнали стоманени чудовища трошат с веригите си камъни,
разкъсват, дъвчат чернозема и плюят от дулата грозни пламъци.
Земята презасявана с куршуми, засипвана от удари въздушни,
опасно долу потреперва, встрани накриво се полюшва.
Пред раждане едно дете, пресрещнато от трясъци и звекове железни,
назад се връща в своята утроба, в света отпред не иска да излезе.
Едва подали се жита се скриват пак в пръстта на нивите -
преди да ги изкоренят със смитаща вълна вихрушките на взривове.
Натискани от сок в предпролетната зима, и пъпчиците даже
по тръпнещите клони не смеят вън да се покажат.
Под сенчесто небе, заоблачено с пушек, посред деня здрачено,
какво най-предрешените цветчета след време ще заченат?
Когато птиците от юг долитнат тук да мътят,
кого с криле ще поздравят, кого ще срещнат в пътя си –
крилатите ята на бомбите летящи и снарядите,
поставили на колене дървета извисени, стройни сгради;
далеч отнесли птичите гнезда, гнездата на уюта,
труда многогодишен на човека превърнали на пепел за минути.
Дори да победим войните, отровена в омразата ни вража,
ще може ли земята пак да диша, ще може ли да ражда?
Нагазило в сълзите на този свят, от болките ограбен,
ще стине слънцето в небето, ще грее някак си по-слабо.
Илия ГАНЧЕВ
