„Защото минавайки по улиците и площадите, ние знаем, че те помнят стъпките му. Помни го ханът на Васил Спасов, където заедно с Троянския революционен комитет се кълне пред камата и пищова. Гласът му е запечатан в църквата „Света Петка“, където той се присъединява към църковния хор в песнопението. Помни го Троянският манастир, където Левски вдъхновява създаването на единствения в страната Монашески революционен комитет. Помни го читалището ни, защото негова е идеята да се създаде общност от хора, които да работят за образование, за култура и за национална независимост. Оттук, от нашата община, от Черни Осъм, Левски тръгва към своята Голгота, за да премине през Къкрина и Ловеч и да стигне до бесилото.“
На онова бесило край София, на което, заедно с най-големия в нашата история, увисва и надеждата за свобода, „за да се възроди в хиляди български сърца и да роди нея – жадуваната свобода и надеждата за независимост“.
Словото си кметът на Троян произнесе пред паметника на Апостола, който беше изграден с дарения от всички днешни троянци, за да им напомня - на тях и на поколенията след тях – за неговите завети.
Възпоменателната церемония на градския площад, в която с музикално-поетична програма се включиха деца от училището в Дебнево, бе предшествана от факелно шествие, преминало по главната троянска улица, носеща името на Левски. Шествието се проведе за втора поредна година и в него се включиха Представителният общински младежки духов оркестър с мажоретки, общинското ръководство, военнослужещи, ученици, представители на културни и просветни институции, на спортни клубове, на Планинската спасителна служба, граждани.
Церемонията в завърши с полагане на венци и цветя пред паметника на Васил Левски и едноминутно мълчание в памет на делото и саможертвата му.
