Да се насладят на творчеството в разностранните му измерения, в петък, 15 април, в галерия „Серякова къща“ се събраха гости за събитие, посветено на грънчарството и поезията.
Като умел водещ се изяви иранският поет и писател д-р Набиола Мусами. С дълбока и фина почит той прочете предадени през вековете стихове от персийски поети и показа колко е важно присъствието на грънчарството и глинените предмети в посланията им.
Древните майстори на поетичните внушения - Омар Хаям, Хафиз Ширази, Джеляледин Руми - размишляват чрез стиховете си за опиянението от съществуването, възхищението пред красотата, но и за меланхолията на преходността със стихийната й сила да превръща глината в сърце и сърцето в глина, която ще продължи безбройните си проявления.
Въодушевеността, която се въздига и отминава, жизнеността, която се влива в земята, за да бъде претворена в нови, изкусно изработени и преходни форми през кръговрата на неспирния божествен поток.
„Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар.
В грънчарницата, край вратата, застанал сам по навик стар,
с изкусни пръсти той извайва глиноразцъфналите чаши
от глезена на някой беден, от черепа на някой цар.“
Омар Хаям (в превод на Йордан Милев)
И сам човекът е като съд, който съдържа късче от възхитителното цяло, но не го задържа дълго, за да се прелее в следващия съд.
Руми също казва „ти беше глина и се превърна в сърце“, но поглежда и отвъд обречеността на материята като насърчава:
„Не гледай на себе си като на тяло от глина.
Виж себе си като огледало, отразяващо божествената красота“.
Събитието беше вълнуваща среща между култури, съвремие и древност, дух и материя.
Задълбоченият познавач на персийската поезия и философия Набиола Масуми разказа и как се е привързал към Троян, когато видял реката, която тече през средата на града, и с това му напомня за неговото родно място.
Бързо се впечатлил от богатите традиции, свързани с грънчарството в региона, и специално от поколенията талантливи занаятчии в рода на Николай Йовков.
Голям интерес е предизвикал у иранския ценител известният керамик и преподавател, който е предал занаята си на стотици последователи.
Затова в презентацията беше отредено важно място за почит към Николай Йовков и учениците му, както и към грънчарите, глината и грациозността, с която докосването до земята тържествува в извайването на съда.
„На битието колелото върти изкусния грънчар,
дълбоко съхранил за всички неповторимия си дар:
щом в своите ръце усети калта на бъдещата чаша -
запалва в нея на сърцето неугасимия пожар.“
Омар Хаям (в превод на Йордан Милев)
Занаятчията е запалител за затрогнатия зрител. И сам е зрител, улавящ форми в необятния поток на вечността. През пръстите му протича жизнеността и временно се укротява в изящните очертания на предметите.
Творчеството е дързост да се изправиш пред кръговрата на вечно отминаващото и възраждащото се и да заявиш: Тук съм, докосвам, създавам, проявявам, правя изплъзващото се близко, настоящо и осезаемо.
Имаше много творческа дързост в това събитие, в залите, изпълнени с картини и керамични съдове. В музиката, която оживяваше чрез инструментите на Мариета Куцарова (флейта) и Амория Маркова (пиано).
Специално внимание оказа с присъствието си Абдул Реза Абаси, културен аташе на Република Иран, който оповести желанието си за засилване на културния обмен и организиране на събития за представяне и утвърждаване на занаятчийските традиции.
Размениха се подаръци, усмивки, благодарности, топли емоции и усещане за сърдечна взаимност, която обедини присъстващите като в едно негласно, но силно излъчвано обещание за още много предстояща красота.
Магдалена БОГОМИЛОВА
На снимките в галерията:
Д-р Набиола Масуми разказа за присъствието на керамиката в персийската поезия.
Дар от майстор Николай Йовков за културния аташе на Иран Абдул Реза Абаси.
Дует „Фантазия“ – Амория Маркова (пиано) и Мариета Куцарова (флейта).
Творби на ирански майстори посрещаха посетителите в една от залите на Серяковата къща.
