Малки истории: Естетична ли е гледката?

Преди десетина, че и повече години работех в Автоматичната телефонна централа в Троян. Колективът, около двадесет човека, се състоеше предимно от жени. Мъжете, трима на брой, бяхме малцинство. Работата бе на три смени - едни си тръгват, други идват. Нямаше специална стая за преобличане, всеки се спасяваше както намери за добре. Понякога възникваха конфузни ситуации.

Влизам веднъж в залата и заварвам полугола колежка да се преоблича. Смущавам се, обръщам се кръгом, излизам и отивам в общата стая. Две минути по-късно, вече преоблечена идва и тя. Започвам да се извинявам за «нахлуването».

- Няма проблем - прекъсва ме колежката. И добавя — Притеснявам се обаче, че гледката вече не е много естетична.

 

Купи си кола!

Работя в кабелната телевизия. Техниците са в екипи по двама човека с един автомобил. Има още един автомобил, който ползвам като изпълнителен директор, а в извънредни ситуации е резервен за техниците. Наскоро един от автомобилите претърпя авария, щетата се оказа тотална, бракувахме го. Техниците взеха «моя» автомобил, а аз изпълнявам задълженията си, ходейки пешком.

Вървя по улица «Димитър Икономов — Димитриката» от автогарата към пазара. Улицата е пуста. По тротоара пред мен върви само едно момче на 7-8 години. Настигам го и хвърлям поглед към него. Циганче е. То също ме поглежда любопитно.

- Нямаш ли кола? - пита ме то.

- Нямам - тъжно въздишам аз. - А ти?

- Баща ми има два мерцедеса 190.

- Баща ти — добре. А ти имаш ли?

- Ами... единият го ползвам аз.

- Как го ползваш?

- Е, не го карам по улиците, но вкъщи сядам зад волана и го въртя.

Известно време мълчим.

- Ти имаш ли книжка? - пита ме детето.

- Да - гордо отговарям аз.

- Купи си кола! - настойчиво ме съветва то.

Точно пред бившето лятно кино пътищата ни се разделят. Циганчето ме поглежда хитро и казва:

- Ти обаче ме излъга. Имаш кола. Виждал съм те да я караш.

 

Седмо число

Епидемията от ковид е обзела света и страната ни. Животът в малкия ни градец е притихнал. Улиците са пусти. Хората си стоят по домовете. Заведенията са затворени, но масите пред тях, макар и празни, са подредени в очакване да бъдат разхлабени противоепидемичните мерки. Около една такава маса в центъра, до пощата, са седнали 5-6 пенсионери и разговарят помежду си. Към масата се приближава техен авер, който явно не ги е виждал дълго време.

- Огледах диреците, няма ви, значи сте тук - логично разсъждава той. - Какво правите?

- Чакаме да дойде седмо число - отговаря му един от тях.

 

Точени нозе

В Белград съм за най-голямото пчеларско изложение на Балканския полуостров на Ташмайдан. Няколко автобуса с пчелари от България сме настанени в хотел «Славия». Съвсем близко до хотела е черквата «Св. Сава» - най-големият в Сърбия и на Балканския полуостров православен храм. Грубото му строителство и външното оформление са завършени отдавна. Сега с финансовата подкрепа на могъщата руска компания «Газпром» се работи по вътрешната декорация. Всеки път, когато съм в Белград, посещавам храма, за да се помоля и да видя докъде е стигнала работата.

Събота сутрин е. Както обикновено се събуждам рано. Ставам, грабвам фотоапарата и тихо се изнизвам, за да не събудя колегата, с когото делим хотелската стая. Тръгвам по стръмната улица нагоре към храма. Времето е мрачно. Улиците са пусти. Градът все още спи. Вече близо до храма настигам и подминавам възрастен човек с бастун. Предполагам, че е от групата български пчелари.

Вървя с приведена глава и мислено се настройвам за срещата с Бога. Когато наближавам върха на хълма повдигам поглед, за да видя кубетата на храма. Вместо тях обаче пред взора ми се появява… прекрасна жена. Не жена, а ЖЕНА — дълги стройни крака, тънка талия, добре оформен ханш, великолепен бюст, красиво лице, хубава светла и дълга коса... От където и да я погледнеш жена, та дрънка. Разглеждам я с полуотворени уста. Когато се разминаваме, тя ми се усмихва иронично. Полагам огромно усилие да не се обърна и да я огледам отзад.

Ето ги и кубетата на «Св. Сава». Започвам да се коря, че уж съм тръгнал към Бога, а в главата ми се въртят еротични мисли. В това време чувам колегата пчелар да казва на глас:

- Бре, тия нозе, га че са точени на струг!

«За греховни мисли няма възраст», мислено се успокоявам аз.

 

Поръчки, процедури ...

По време на първия ми мандат като общински съветник група общински съветници и кметът на общината сме в с. Калейца. Кметът се отчита пред хората за свършеното през годината както в общината, така и в Калейца. Жителите на селото споделят проблемите, които ги вълнуват. Споменава се телен мост, който е важен за тях, но е повреден и опасен при преминаване. Кметът обяснява, че ремонтът ще отнеме дълго време — отначало трябва да се направи проект, да се обяви процедура за обществена поръчка, да се избере изпълнител, да се изчака да отмине срокът за обжалване на избора на изпълнител и чак тогава може да се пристъпи към ремонта.

Сред хората в залата е и бай Спас Ковачев, автор на идеята за Празник на гъбите в Калейца и известен зевзек. Той слуша внимателно обяснението на кмета, а след това промърморва уж за себе си, но така, че да го чуят всички:

- Поръчки, процедури, … мъдури. На времето се събрахме петнайсетина човека и за една седмица направихме моста.

Следва смях в залата.

 

Когато има разбирателство

Предстои ми двадесетдневен престой в Италия по европейски проект. Понеже съм малко скрънзав и немарлив към облеклото си, жена ми се е погрижила предварително да бъдат купени нови ризи, панталони, обувки, тениски, яке... Вечерта преди пътуването подреждаме багажа. Жена ми установява, че бельото ми е захабено. Бързо тръгваме да търсим ново, но повечето магазини вече са затворени. Единственият работещ е на В. - възрастна, интелигентна, мъдра и много симпатична жена.

- Мъжът ми ще бъде три седмици в Италия. Трябват му нови слипове, потници и чорапи, да не се изложи пред някоя чужда жена - обръща се съпругата ми към продавачката.

Тя от своя страна уточнява какви размери са ни необходими и започва да подава изброените артикули. Усмихва се леко и казва на жена ми:

- От опит знам, че когато има разбирателство, «работата» става и със скъсано бельо.

Васил РАДОЙЧЕВСКИ

Споделяне

Контакти

Издание на "ОБЩИНСКИ ПАЗАРИ" ЕООД

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА:

Град Троян, ул. "Опълченска" № 1А, ет. 2

Главен редактор: Румяна Моканова

Телефон: 0886 911 259

E-mail: tr_glas@mail.bg / tr_glas@abv.bg

Община Троян

Официален сайт: www.troyan.bg

Туристически портал:

https://visit.troyan.bg

© 2022 Вестник "Троянски глас"