Няма да разказвам повече за проекта, в интернет има достатъчно информация за него. Ще отбележа, че когато екипажът преминаваше в Байконур последния етап от подготовката си за полета, консултант на Юлия Пересилд по бита в МКС беше Елена Серова, последната рускиня-космонавт. Запознах се с нея през 2017 г. на празника на побратимения ни град Кашира в Московска област.
Ето как съм отразил тази среща в непубликуван пътепис веднага след пътуването:
Елена Серова
В детството ми всеки космически полет бе събитие, а участниците в него – герои. Тогава знаехме имената на всички космонавти. Сега космосът е ежедневие, а работата в него – кажи-речи като всяка друга. Космонавтите вече са стотици, няма как да помним всичките. Ако си богат, дори можеш да отидеш на екскурзия в космоса.
До скоро си мислех, че жените-космонавти са единици, но „чичко Яндекс“ (руският аналог на „чичко Гугъл“) подсказва друго. Досега в космоса са летели, представете си, 60 жени от 9 държави. В тази класация лидират САЩ с 46 представителки, на второ място е Русия със скромните четири, две от които са летели през съветско време. Е, всички знаем, че първата жена-космонавт е Валентина Терешкова. А коя е последната рускиня, летяла в космоса? Елена Серова. Тя излита на 26 септември 2014 г., в същия ден корабът ѝ се стикова с МКС, където тя работи в продължение на няколко месеца. Завръща се на земята на 12 март 2015 г. Засега е единствената рускиня, работила на МКС. В момента е депутат в Държавната дума, една от двете палати на Парламента на Руската федерация. Елена Олеговна е герой на Русия.
Запознах се с нея по време на Празника на Кашира. Тя е свързана по някакъв начин с града, не разбрах как. Кашира не се споменава в нейната биографията в Уикипедия. Съдейки по това, че при официалните изказвания се обръщаше към гражданите на Кашира с думите „уважаеми земляци“, вероятно някой от родителите ѝ е с каширски корени.
Срещнахме я на фермерската изложба. Познах я преди да ни я представят по характерната ѝ, малко старомодна прическа – кок. Боже, колко очарователна е тази жена! Скромна, приветлива, усмихната, интелигентна, омайна... Десетки пожелаха да се снимат с нея и тя не отказа на никого. Държеше се естествено, непринудено. За всекиго намери подходящи думи, отговори на всички въпроси.
– Ядохте ли в космоса българска храна? – попитах я аз.
– Нима България произвежда космическа храна? – на въпроса с въпрос отговори тя.
И ми разказа, че основният производител на храна за руските космонавти е Бирюлевския експериментален завод. Така разбрах, че сме изпуснали още една ниша от пазара, в която се бяхме специализирали по време на СИВ покрай полетите на двамата български космонавти (за по-младите – СИВ е Съвет за икономическа взаимопомощ, икономическа организация на социалистическите страни). Нашите нови „братя“ – американците, имат добре развита космическа програма. Някои от членовете на ЕС също. Те обаче не ни дадоха възможност да развиваме този отрасъл, в който без съмнение бяхме добри. Всъщност България е третата регистрирана в ООН държава, след СССР и САЩ, която е изпратила храни в космоса. Тези храни се произвеждаха в Научноизследователския институт по криобиология и лиофилизация под ръководството на акад. Цветан Цветков, който многократно е посещавал Троян и има тук приятели.
Останах много очарован от срещата с Елена Серова. Въпреки че е летяла в космоса, тя е една много земна жена – умна, красива, обаятелна, привлекателна. Не се е възгордяла от факта, че е космонавт и герой на Русия, или както би се изразил моят син тийнейджър – не се прави на „голямата работа“.
– Искате ли да летите пак? – зададох поредния си въпрос.
– Често сънувам, че летя – отговори ми тя, отправяйки чаровния си поглед към мен.
Васил РАДОЙЧЕВСКИ
