Така мога да рисувам и аз

Когато бях студент в Ленинградския електротехнически институт по съобщенията, куратор на българското землячество бе Лемир Филипович Маковкин (Лемир – от ЛЕнин-МИровая-Революция). Пенсиониран военноморски офицер (бил е преподавател във Военноморската академия), той бе много ерудиран, интелигентен и начетен човек. Бе голям познавач на руската история и литература. Преподаваше изчислителна техника, но в същото време превеждаше от немски на руски книги с военноморска, приключенска и научно-популярна тематика. За нас той беше една ходеща енциклопедия.

ОВЦА И МАГАРЕ

Учех в училището в Шипково. Веднъж с моя съученик Васко Бояджиев бяхме пред къщата му и си говорехме нещо. Негов съсед бе Спас Бояджиев, висок и много слаб човек. Той беше седнал на стълбата пред входната врата на дома си и оглеждаше улицата. По нея мъж на средна възраст, вече не помня кой, водеше магаре.